ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
ВЪВЕДЕНИЕ
Чл. 1. (1) Съюзът на юристите в България, наричан по-долу „Съюзът", е сдружение с нестопанска цел, регистрирано по ЗЛС и пререгистрирано съгласно разпоредбите на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ).
(2) Съюзът е национална, доброволна, независима организация на дееспособни физически лица с юридическо образование и юридически лица, с непартийна, научна и творческо-професионална правна дейност.
(3) Съюзът е юридическо лице, отделно от членовете си и отговаря за задълженията си със своето имущество.
(4) Членовете на Съюза отговарят за задълженията му само до размера на предвидените в този Устав членски вноски.
(5) Съюзът може да извършва спомагателна стопанска дейност, само ако е свързана с предмета на основната дейност.
НАИМЕНОВАНИЕ
Чл. 2. (1) Наименованието му е „СЪЮЗ НА ЮРИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ" или съкратено СЮБ, което може да се изписва и на латиница по следния начин „Union des Juristes Bulgares"; „Union of Bulgarian Jurists".
(2) Всяко писмено изявление от името на Съюза трябва да съдържа: наименованието на същия, заедно с указание за седалището, адрес на управление, съдебна, данъчна и Булстат регистрации, представителство.
Чл. 3. (1) Съюзът има кръгъл печат с надпис „Съюз на юристите в България" София, с везна - символ на Темида, и отворена книга в средата (като негова интелектуална собственост).
(2) В печата на клоновете на Съюза се посочва населеното място, където е седалището на клона.
СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС
Чл. 4. Съюзът е със седалище и адрес на управление:
гр. София 1000
Район "Възраждане"
ул. "Пиротска" №7
СРОК
Чл. 5. Съюзът не е ограничен със срок.
ІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДЕЙНОСТТА
Чл. 6. (Изм. - 2011 г.). Съюзът осъществява дейност в обществена полза.
ЦЕЛИ НА СЪЮЗА
Чл. 7 . Съюзът:
1. Защитава правата и законните интереси на членовете си.
2. Защитава професионалната и обществена позиция на членовете си и престижа на юридическите професии.
3. Съдейства за повишаване квалификацията на членовете си и за задоволяване на професионалните, културните и други техни нужди.
4. Подпомага членовете си при осъществяване на професионалната им дейност и отстоява спазването на етичните принципи и задължения за реализиране на същата.
5. Изучава ефективността на действащото законодателство, участва в обсъждане на проекти и закони, прави предложения за създаване и изменения на нормативни актове с оглед на тяхното усъвършенстване.
6. Работи за издигане на правната култура на населението чрез правна пропаганда, разясняване на законите и другите нормативни актове с оглед предотвратяване на престъпността и другите правонарушения.
СРЕДСТВА ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ НА СЪЮЗА
Чл. 8. За осъществяване своите цели Съюзът:
1. Подготвя предложения, становища, програми, искания и други материали, съответстващи на неговите цели и ги представя пред държавни, общински, граждански, стопански и други институции, организации и лица.
2. Организира правна просвета и правно-квалификационна дейност.
3. Организира създаването на стопански субекти в съответствие с действащото законодателство.
4. Популяризира дейността на Съюза.
5. Подготвя и реализира различни прояви, необходими за подпомагане на професионалната и стопанската дейност на членовете си.
6. Осъществява съвместна дейност с други организации на юристи, със специализирани и други държавни органи, с научни институти и обществени организации.
7. Осигурява за членовете си необходимите им професионално и всякакъв друг вид съдействие.
8. Удостоява с награди и други отличия за постижения в областта на правната наука и практика, съюзната дейност и правната пропаганда. Прави предложения за удостояване на юристи с държавни награди.
9. Осъществява връзки със сродни организации в чужбина, членува в тях и участва в международни прояви.
ПРЕДМЕТ НА ДЕЙНОСТ
Чл. 9. (1) Съюзът извършва следната стопанска дейност:
1. Създава търговски дружества със задача да се подпомага и обезпечава постигането на целите на Съюза.
2. Участва в създадени търговски дружества със задача да се подпомага и обезпечава постигането на целите на Съюза.
3. Организира и извършва посредническа, комисионна и професионално-квалификационна дейност; консултантски и всякакъв друг вид услуги, свързани с дейността на Съюза.
4. Организира и извършва издателска и разпространителска дейност на правна литература и информация.
5. Организира различни платени форми на обучение по правна тематика.
6. Дава платени експертни мнения и консултации по правни въпроси.
(2) Приходите от стопанската дейност могат да се използват само за постигане целите на Съюза, а не за разпределяне на печалба.
ІІІ. ЧЛЕНСТВО
Чл. 10. (1) Членуването в Съюза е доброволно. Членове могат да бъдат български и/или чуждестранни дееспособни физически лица, които имат завършено висше юридическо образование и не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, както и български и/или чуждестранни юридически лица, които имат сродни цели.
(2) Членовете на Съюза приемат целите му и средствата за тяхното постигане, изпълняват разпоредбите на Устава и плащат редовно членския си внос.
(3) Член на Съюза може да стане всеки, отговарящ на условията на ал. 1, заявил доброволно желанието си до дружеството (за физическо лице) или Централния съвет (за колективен член), че приема и ще спазва Устава.
(4) На своите членове-физически лица Съюзът издава членски карти, а на юридическите лица - удостоверения.
(5) Лица, български или чуждестранни граждани, които имат особени заслуги към Съюза, могат да бъдат избирани за почетни членове, като за това удостояване получават почетни грамоти и наградни знаци.
(6) Студентите юристи могат да бъдат само спомагателни членове на Съюза.
ПРИДОБИВАНЕ НА ЧЛЕНСТВО
Чл. 11. (1) Кандидатът подава писмено заявление до ръководния орган на съответната структура, в което декларира, че е запознат и ще спазва разпоредбите на настоящия Устав.
(2) Ръководният орган внася заявлението за гласуване задължително на следващото си заседание. Решението се взема с обикновено мнозинство от присъстващите членове. Членството се придобива от датата на решението на ръководния орган.
(3) (Изм. – 2011 г.) Членове, приети по чл. 11, ал. 1 и 2, се вписват в книгите за членовете на Съюза и получават членска карта (удостоверение за членство).
(4) Лицето, чието приемане е било отказано може да обжалва отказа пред висшестоящия ръководен орган, който разрешава въпроса окончателно.
(5) Спомагателните членове стават редовни членове след придобиване на юридическото си образование.
ПРАВА НА ЧЛЕНОВЕТЕ
Чл. 12. Всеки от членовете има следните права:
1. Да участва в дейността на Съюза.
2. Да избира и да бъде избиран в неговите органи на управление и контрол (спомагателните членове нямат право да избират и да бъдат избирани в неговите органи на управление и контрол).
3. Да осъществява контрол върху работата на Съюза и органите на управление и контрол.
4. Да бъде информиран за дейността на Съюза.
5. Да внася свободно, лично или чрез пълномощници свои предложения, жалби, възражения, апели, протести и други в Конгреса, Централния съвет и Контролната комисия по въпроси, засягащи неговите права, нужди или съблюдаването на дейността на Съюза и да присъства лично при тяхното разглеждане.
6. Да ползва резултатите от дейността на Съюза съгласно разпоредбите на този Устав.
7. Да участва в събрания, курсове, конференции, дискусии и други прояви, организирани от Съюза.
8. Да участва в социално-битовите и културни мероприятия на Съюза.
9. Да бъде удостояван със съюзни награди и други отличия за активна дейност в Съюза или за лични творчески постижения в областта на правната наука и практика.
10. Да членува в други юридически лица с нестопанска цел, включително и такива със сродна дейност.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЧЛЕНОВЕТЕ
Чл. 13. Всеки член е длъжен:
1. (Изм. – 2011 г.) Да плаща членския си внос месечно или годишно.
2. Да спазва Устава и да изпълнява решенията на ръководните органи на Съюза.
3. Да съдейства и участва в реализирането целите на Съюза.
4. Да не използва членуването си в Съюза за користни цели.
5. Да работи за увеличаване на имуществото на Съюза и за издигането на неговия обществен авторитет.
6. Да не извършва действия или бездействия, които противоречат на целите на Съюза и го злепоставят.
Чл. 14. При неизпълнение на тези задължения се налагат следните наказания от Централния Съвет:
1. Порицание.
2. Предупреждение за изключване.
3. Изключване.
Чл. 15. Членските права и задължения са непрехвърлими и не преминават върху други лица в случай на смърт или прекратяване на членството.
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ЧЛЕНСТВОТО
Чл. 16. Членството се прекратява:
1. С писмено заявление до Централния съвет или други органи на управление на Съюза.
2. Със смъртта или поставяне под пълно запрещение на физическото лице - член от Съюза, или с прекратяване на юридическото лице – колективен член от Съюза.
3. С изключване от Съюза.
4. С прекратяване на Съюза.
5. При отпадане от Съюза.
Чл. 17. (1) Решението за изключване се взема, когато членът системно нарушава Устава, не спазва решенията на Конгреса, Централния съвет или други органи на управление действа против интересите на Съюза или уронва неговия престиж.
(2) При маловажни случаи Централният съвет дава срок за преустановяване на нарушението и за отстраняване на неговите последици, при неспазване, на което взема решение за изключване.
(3) Централният съвет взема решение за изключване, след като покани провинения да присъства на заседанието, изслуша го и се запознае със становището за изключването му. Ако провиненият не се яви по неуважителни причини, Централният съвет взема решение в негово отсъствие. Решението за изключване може да се обжалва пред Конгреса.
(4) На следващия редовен Конгрес, Централният съвет информира Конгреса за изключването заедно с мотивите за него.
Чл. 18. (1) (Изм. – 2011 г.) Членството отпада, когато членът е преустановил участието си в дейността на Съюза.
(2) (Изм. – 2011 г.; изм.2019 г.) Отпадането се констатира от ръководния орган на съответната структура по чл.11, ал.1 по документите, отразяващи финансовото и организационно състояние на дружеството и настъпва от датата на решението.
(3) (Нова - 2019 г.) За колективните членове отпадането се констатира от Централния съвет.
Чл. 19. При прекратяване на членството Съюзът не дължи връщане на платения членски внос.
IV. СТРУКТУРА, ОРГАНИ
СТРУКТУРА
Чл. 20. Съюзът се формира на:
1. Национално ниво, състоящо се от органите на управление – Конгрес, Централен съвет, Изпълнително бюро и Председател, и органи за контрол - Контролна комисия (КК);
2. Регионално ниво, състоящо се от дружества.
ОРГАНИ НА УПРАВЛЕНИЕ И КООРДИНАЦИЯ
Чл. 21. (1) Върховен орган на Съюза е: Общо събрание (ОС), наречено „Конгрес",
(2) Управителни органи на Съюза са: Управителен съвет (УС), наречен „Централен съвет", Председател и „Изпълнително бюро".
КОНГРЕС (ОБЩО СЪБРАНИЕ)
Чл. 22. (1) Конгресът се състои от делегати, избрани от общия брой на членовете на Съюза по норми на представителство, определени от Централния съвет. Юридическите лица – колективни членове се представляват от един делегат.
(2) В зависимост от въпросите за разрешаване Централният съвет определя за всеки един Конгрес нормите и обхвата на представителство.
СВИКВАНЕ НА КОНГРЕСА
Чл. 23. Конгресът се свиква от Централния съвет на Съюза веднъж годишно, а в случаи, които не търпят отлагане, и извънредно, по реда установен в Устава. Конгресът се провежда в подходящо помещение в населеното място по седалището на Съюза. За ръководство на заседанието на Конгреса се избират председател и протоколчик.
Чл. 24. Конгресът може да бъде свикан и по искане на 1/3(една трета) от членовете на Съюза с писмено заявление до Централния съвет. Ако ЦС не направи това в едномесечен срок от получаване на искането, тези членове (или упълномощен от тях член) могат да искат от съда, където е вписан Съюзът, да свика Конгрес. При свикване на Конгрес от съда се прилага нормата на представителство от предходния Конгрес.
Чл. 25. (1) Поканата за Конгрес следва да бъде писмена и да съдържа дневния ред, датата, часа и мястото за провеждане на събранието, както и указание по чия инициатива се свиква. Поканата се обнародва в „Държавен вестник" и се поставя на мястото за обявления на адреса на Съюза – най-малко един месец преди насрочения ден.
(2) Писмените материали, свързани с дневния ред на заседанието, се предоставят на разположение на членовете на Съюза, в седалището му.
КВОРУМ Чл. 26. (1) Конгресът е законен, ако присъстват делегати, представляващи повече от половината от всички членове на Съюза. При липса на кворум заседанието се отлага с един час и се провежда на същото място, при същия дневен ред като се смята за редовно, колкото и членове да се явят. Същият принцип се прилага и ако по време на заседанието кворумът спадне.
(2) (Изм. – 2011 г.) Кворумът се установява от председателя на мандатната комисия по списък на присъстващите делегати. Списъкът се подписва от председателя на мандатната комисия, заверява се от председателстващия и протоколчика и се прилага към протокола за проведения Конгрес.
(3) (Нова – 2011 г.; изм. – 2019 г.) Качеството на делегат се установява на база протоколите за избор от дружествата. Колективните членове се представляват от представляващия ги, съобразно актуалното им състояние към датата на провеждане на Конгреса.
ГЛАСУВАНЕ
Чл. 27. (1) При гласуване всеки делегат има право на един глас.
(2) За всеки Конгрес по решение на Централния съвет, делегатът, представляващ съответно юридическо лице – член на Съюза може да има право до три гласа.
(3) Делегатите не могат да упълномощават други представители без изричното решение за това от дружеството или юридическото лице – колективен член, което ги е избрало.
(4) Начинът на гласуване – явно или тайно, за всички въпроси от Дневния ред се решава от Конгреса. (5) (Нова – 2011 г.) За избран се смята кандидатът, за който са гласували повече от половината от присъстващите делегати. Ако на проведения избор не се попълни състава на Централния съвет и Контролната комисия, за незаетите места се провежда следващ тур веднага само между неизбраните на първия тур кандидати, като за избрани се считат кандидатите, получили най-много действителни гласове. При равенство в гласовете, за избран се смята кандидатът с по-голям юридически стаж.
(6) (Нова – 2011 г.) При избор за Председател, ако на проведения избор нито един от кандидатите не е получил гласовете на повече от половината от присъстващите делегати, се провежда следващ тур само между първите двама, получили най-много гласове.
Чл. 28. Член на Съюза няма право на глас при решаване на въпроси, които се отнасят до него,негов съпруг или роднина по права линия – без ограничения, по съребрена линия – до четвърта степен или по сватовство – до втора степен включително.
ПРАВОМОЩИЯ НА КОНГРЕСА
Чл. 29. Конгресът:
1. Изменя и допълва Устава на Съюза.
2. Избира и освобождава членовете на Централния съвет, Председателя и Контролната комисия.
3. Приема бюджета на Съюза.
4. Приема отчета за дейността на Централния Съвет и Контролната комисия и ги утвърждава.
5. Взема решения за преобразуване или прекратяване на Съюза.
6. Отменя решенията на Централния съвет, Председателя и Контролната комисия, когато противоречат на Устава на Съюза и Закона.
7. Определя насоките за дейността на Съюза.
8. (Отм. - 2014 г.)
9. Взема решения за придобиване и разпореждане с недвижими имоти и за обременяването им с тежести.
10. Взема решения за участие в други организации.
11. Решава и други въпроси в случаи, установени от закона или от този Устав.
12. Делегира права на управителните органи, съгласно закона.
(2) Конгресът може да избира и почетен председател.
РЕШЕНИЯ
Чл. 30. Решенията на Конгреса по член 29, т. т. 1, 2, 3, 4, 5 и 6 не могат да се възлагат на други органи от Съюза.
Чл. 31. Конгресът не може да взема решения, които не са включени в обявения в поканата дневен ред.
Чл. 32. Решенията на Конгреса са задължителни за другите органи и за членовете на Съюза.
ПРОТОКОЛ
Чл. 33. (1) На всяко заседание на Конгреса Председателят и протоколчикът заверяват с подписите си протокола, с което отговарят за верността на съдържанието му.
(2) Протоколът с прикрепени към него списък на присъстващите и писмените материали по свикването и провеждането на Конгреса се завежда в нарочна книга.
(3) Всеки делегат, присъствал на Конгреса, има право да прочете и даде становище за точното включване в протокола на описаните факти.
КОНТРОЛ
Чл. 34. Всеки член на Съюза може да оспорва пред съда законосъобразността на конкретно решение или решения на Конгреса или съответствието им с този Устав в едномесечен срок от узнаване на решението, но не по-късно от една година от датата на приемането му.
ЦЕНТРАЛЕН СЪВЕТ
(УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ)
Чл. 35. (1) Централният съвет ръководи Съюза между отделните Конгреси.
(2) Централният съвет се състои от 15 членове на Съюза, избрани от Конгреса (Общият брой членове включва и Председателя на СЮБ).
МАНДАТ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ
Чл. 36. (1) Централният съвет се избира за срок от 5 години (Председателят на СЮБ е по право председател на Централния съвет).
(2) Конгресът по всяко време може да извършва промени в Централния съвет.
ПРАВОМОЩИЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ
Чл. 37. Централният съвет:
1. Представлява Съюза, както и определя обема на представителната власт на отделни негови членове.
2. Избира от състава си Изпълнително бюро и зам. председатели, и определя техните пълномощия. (Председателят на СЮБ е по право председател на Изпълнителното бюро).
3. Утвърждава назначения от Председателя, главен секретар.
4. Организира и осигурява цялостната дейност на Съюза в съответствие с Устава и законите на Република България.
5. Подготвя и внася в Конгреса проект за бюджет.
6. Подготвя и внася в Конгреса отчет за дейността на Съюза и отчет за изпълнение на бюджета.
7. Разглежда жалби, апели, възражения, протести за нарушение на Устава, както и предложения и др., касаещи дейността на членове на Съюза и се произнася по тях, а ако са от компетентността на Конгреса изготвя предложения и ги внася за разглеждане от същия.
8. Разглежда жалби, апели, възражения, протести от членове на Съюза по повод нарушаване на техни права от държавни органи, институции, физически и юридически лица и се произнася по тях, като дава съвети, предложения или отправя официални запитвания до съответните държавни органи, институции, физически и юридически лица.
9. Издава печатни материали, подготвя предложения, становища, меморандуми, програми, искания и други, съответстващи на целите и предмета на дейност на Съюза и ги представя пред държавни, общински, граждански, стопански и други органи, институции, организации и лица.
10. Свиква редовни и извънредни Конгреси.
11. Определя размера на интереса и вида на договорите и други сделки, които упълномощени лица могат да сключват без решение на Централния съвет.
12. Организира и осигурява цялостната нестопанска и стопанска дейност на Съюза, както и изпълнението на решенията на Конгреса.
13. Разпорежда се с имуществото на Съюза при спазване изискванията на този Устав.
14. (Изм. – 2019 г.) Приема правила за дейността си, за извършване и отчитане на стопанската дейност и други вътрешни актове.
15. Определя реда и организира извършването на дейността за постигане целите на Съюза.
16. Управлява имуществото на Съюза.
17. Утвърждава клоновете в съответния регион и взема решения за прекратяване на дейността им.
18. При решение на Конгреса за ликвидация, определя ликвидатор, който може да бъде и от членовете на Централния съвет.
19. Централният съвет създава експертни съвети (комисии) като помощни органи по различни сектори на дейност и определя/избира състава им.
20. (Изм. – 2011 г.) Организира дейността, избира ръководния състав и осигурява финансово Културния дом при СЮБ.
21. (Нова – 2011 г.) Създава и организира дейността, избира ръководния състав и осигурява финансово клубове, центрове по интереси и други формации.
22. ( Нова – 2014 г.) Взема решения за размера на членския внос, както и за промяната му, с мнозинство от 2/3 (две трети) от всички членове на Централния съвет.
23. Взема решения по всички други въпроси, освен тези, които са от компетентността на Конгреса или Контролната комисия на Съюза.
ЗАСЕДАНИЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ
Чл. 38. Заседанията на Централния съвет се свикват от председателя най-малко на тримесечие, като на членовете се изпраща покана с дневния ред, както и по писмено искане на не по-малко от една трета негови членове. Ако председателят не свика заседание в седемдневен срок от писменото искане, то се свиква от заинтересуваните членове.
Чл. 39. (1) Заседанието е редовно, ако на него присъстват 50% плюс 1 от членовете на Централния съвет. При липса на кворум заседанието се отлага за същия ден следващата седмица, при същия дневен ред.
(2) Редовно решение може да бъде взето и без да се провежда заседание, ако протоколът за това бъде подписан без забележки и възражения по него от всички членове на Централния съвет.
Чл. 40. (1) Заседанията на Централния съвет се ръководят от Председателя, а в негово отсъствие – от зам.-председател.
(2) Протоколите от заседанията на Централния съвет се подписват от Председателя и главния секретар.
Чл. 41. (1) Решенията на Централния съвет се взимат с обикновено мнозинство от присъстващите.
(2) Решенията за определяне на ликвидатор, разпореждането с имуществото, определянето на реда и организиране извършването на стопанска дейността на Съюза, се взимат с мнозинство 2/3 от всички членове на Централния съвет.
(3) Решенията за утвърждаването на управител на клон (координатор) и предсрочното му освобождаване се взимат с мнозинство 2/3 (две трети) от присъстващите членове на Централния съвет.
КОНТРОЛ И ОТГОВОРНОСТ
Чл. 42 . Всеки заинтересуван член на Съюза или Контролната комисия може да оспори пред Конгреса решение на Централния съвет, което е взето в противоречие със закона, този Устав или предходно решение на Конгреса. Това следва да бъде направено в едномесечен срок от узнаването, но не по-късно от една година от решението.
Чл. 43 . Членовете на Централния съвет отговорят солидарно за вредите, които причиняват на Съюза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЮБ
Чл. 44. Председателят на СЮБ се избира от Конгреса.
Чл. 45. Председателят на Съюза ръководи същия между Конгресите.
Чл. 46. Председателят няма право без изрично решение на Централния съвет да извършва разпоредителни действия и да обременява с вещни тежести недвижимите имоти на Съюза.
Чл. 47. Председателят на Съюза има следните функции:
1. Ръководи и организира дейността на СЮБ – Централния съвет и Изпълнителното бюро при изпълнението на техните решения.
2. Стопанисва имуществото на Съюза.
3. Изпълнява функциите на Работодател спрямо щатните служители на Съюза и делегира правомощия.
4. Свиква Централният съвет и ИБ и ръководи заседанията им.
5. Определя размера на интереса и вида на договорите и други сделки, които упълномощени лица могат да сключват без негово решение.
6. Взема и други решения, предвидени в Устава.
ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО
Чл. 48. (1) СЮБ се представлява от Председателя пред всички държавни органи, обществени и стопански организации и трети лица.
(2) По съдебни спорове между Съюза и Централния съвет (или отделни негови членове), Съюзът се представлява от Председателя си, Председателя на Контролната комисия или избрани от Конгреса едно или няколко лица.
ИЗПЪЛНИТЕЛНО БЮРО
Чл. 49. (1) Изпълнителното бюро е оперативен орган на Централния съвет и се състои от 5 души, членове на ЦС – Председателя на СЮБ, двамата зам. председатели и двама члена.
(2) Изпълнителното бюро подпомага Председателя при вземане на решения от неговата компетентност.
(3) Изпълнителното бюро може да взема решения от компетентност на Централния съвет, които подлежат на утвърждаване на първото заседание на Централния съвет след вземането им.
(4) Изпълнителното бюро се свиква от Председателя на Съюза най-малко веднъж на 15 дни и за неговото свикване, кворум, книжа и др. се прилагат правилата за Централния съвет по този Устав.
ГЛАВЕН СЕКРЕТАР
Чл. 50. (1) Главният секретар изпълнява всички правомощия, предоставени му от Председателя на Съюза, който го назначава.
(2) Главният секретар организира изпълнението на решенията на Централния съвет.
(3) Главният секретар участва в заседанията на Централния съвет и в случаите когато не е негов член като изразява мнения и становища.
КОНТРОЛНА КОМИСИЯ
Чл. 51. (1) Контролната комисия (КК) се състои от 5 члена, избрани от Конгреса измежду членовете на Съюза за срок от 5 години.
(2) Конгресът по всяко време може да извърши промени в Контролната комисия.
(3) Членовете на КК избират Председател на същата.
(4) КК провежда заседанията си най-малко веднъж на три месеца. Заседанието е редовно, ако на него присъстват 50% плюс 1 от състава й.
(5) Заседанията се свикват и провеждат по инициатива на Председателя на КК.
ПРАВОМОЩИЯ НА КОНТРОЛНАТА КОМИСИЯ
Чл. 52. (1) Контролната Комисия:
1. Приема план за дейността си за календарната година;
2. Проверява цялостната дейност на Съюза;
3. Проверява дейността на Централния съвет, на дружествата и координаторите на Съюза;
4. При констатирани нарушения на Закона или Устава незабавно уведомява извършителя и висшестоящия орган на управление;
5. Отчита се пред Конгреса за резултатите от извършените проверки по спазването на Закона и Устава и предприетите мерки за отстраняване нарушенията.
(2) Членовете на Контролната комисия отговарят солидарно за вредите, които причиняват на Съюза.
(3) Председателят на КК участва в заседанията на ЦС с право на съвещателен глас.
ДРУЖЕСТВА
Чл. 53. (1) Основната организационна единица на Съюза е дружеството.
(2) Дружеството е неформално обединение и може да се създаде във всяко населено място, където работят или живеят и желаят да се организират в такова най-малко 5 души членове на Съюза;
(3) В едно населено място могат да се организират и повече от едно дружества.
(4) В населени места, където броят на желаещите да се организират юристи е по-малко от 5 души, се създава група, която организационно е подчинена на най-близкото по територия дружество.
(5) Дружествата могат да сформират клубове или секции за работа по определени проблеми или интереси на своите членове.
Чл. 54. (1) Дружеството се управлява от Общо събрание, а между заседанията му от ръководството на Дружеството или Председателя му.
(2) Общото събрание на Дружеството се свиква най-малко един път годишно.
(3) Общото събрание се свиква от неговия председател, една трета от членовете или по инициатива на управителните органи.
(4) Общото събрание на Дружеството има следните правомощия:
1. Осъществява задачите на Съюза като изпълнява решенията на Конгреса, а между заседанията на Централния съвет или Председателя на Съюза на своя територия, съобразно Устава и вътрешните разпоредби;
2. Избира и освобождава от длъжност органите на Дружеството, обсъжда техните отчети и взема решения по тях.
3. Разрешава всички организационни, творчески, професионални и други въпроси, свързани с дейността на Съюза на своя територия.
4. (Нова – 2019 г.) констатира отпадането на член по чл.18, ал.2.
(5) Общото събрание на дружеството взема решения с обикновено мнозинство от присъстващите.
Чл. 55. (1) Числеността на ръководството на Дружеството се определя от Общото му събрание, но не може да бъде по-малко от 3 членове – Председател, секретар и касиер.
(2) Ръководството на Дружеството се избира от Общото събрание за срок от 5 години.
(3) Ръководството на Дружеството може да се сменя от Общото събрание по всяко време.
(4) Ръководството на Дружеството осъществява оперативна дейност и приема нови членове между заседанията на Общото събрание.
(5) Председателите на дружествата, ако не са членове на Централния съвет, участват в заседанията му с право на съвещателен глас.
ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА – КОЛЕКТИВНИ ЧЛЕНОВЕ
Чл. 56 . (1) Юридически лица, обособени на професионален принцип (съдии, прокурори, адвокати, следователи и др.), членуващи в Съюза се наричат колективни членове на същия.
(2) Председателите на колективните членове (или упълномощени от тях лица), ако не са членове на Централния съвет, участват в заседанията му с право на съвещателен глас.
КЛОНОВЕ
Чл. 57. (1) Централният съвет може да регистрира свои клонове в различни населени места. Управителят на клона, наричан „координатор" представлява СЮБ за дейността му и изпълнява координираща функция по отношение на дружествата, изградени на територията на съответната област.
( 2) Клоновете не са самостоятелни юридически лица. След откриването им те извършват дейности, делегирани им от Централния съвет.
(3) При конфликт на интереси между дружествата и координатора, спорът се решава от Централния съвет.
(4) Координаторите могат участват в заседанията на Централния съвет с право на съвещателен глас.
КНИГИ НА СЪЮЗА
Чл. 58. (1) Конгресът, Централният съвет, Изпълнителното бюро и Контролната комисия на Съюза водят книги за протоколите от всички проведени заседания. Председателстващите заседанията и лицата, изготвили протоколите, ги удостоверяват с подписите си и отговарят за верността на съдържанието им.
(2) (Изм. – 2011 г.) Централният съвет води книга на колективните членове и счетоводни книги, дружествата водят книга на индивидуалните членове и касова книга.
V. ИМУЩЕСТВО
Чл. 59. Имуществото на Съюза се състои от правото на собственост и вещни права върху движими вещи и недвижими имоти, от вземания и от други права.
ИЗТОЧНИЦИ НА СРЕДСТВА
Чл. 60. (1) Източници на средства на Съюза са паричните вноски на членовете, помощната стопанска дейност, предвидена в настоящия Устав, дарения, спонсорство, съвместна дейност с други организации, завещания, неустойки, прояви с благотворителна цел и всякакви други непротиворечащи на целите на СЮБ и закона.
(2) Съюзът ежегодно определя за нуждите на дружествата (колективните членове) 75% от приходите им от горепосочените средства.
ПАРИЧНИ ВНОСКИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЪЮЗА
Чл. 61. (Отм. – 2014 г.)
Чл. 62. (Отм. – 2014 г.)
Чл. 63. (Отм. – 2014 г.)
РАЗХОДВАНЕ НА ИМУЩЕСТВОТО
Чл. 64. Съюзът може да разходва имущество и осъществява дейност, доколкото са насочени към реализиране на целите, определени по реда на този Устав.
VI. ОБРАЗУВАНЕ, ПРЕОБРАЗУВАНЕ И УЧАСТИЕ В ДРУГИ ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА
Чл. 65. Съюзът може да образува търговски дружества с ограничена отговорност и акционерни дружества, както и да участва в търговски дружества след решаване с мнозинство 2/3 от общия състав на Централния съвет, при условията на чл. 9 за постигане целите на Съюза.
Чл. 66. Съюзът може да се преобразува в друго юридическо лице с нестопанска цел, да се слива, влива, разделя и отделя. Преобразуването се решава с мнозинство 2/3 от присъстващите на Конгреса и представляващи минимум 51% от общата членска маса на СЮБ.
Чл. 67. (Отм. – 2019 г.)
Чл. 68. Съюзът може да участва в друго юридическо лице по решение на Централния съвет, взето с квалифицирано мнозинство 2/3 от присъстващите, чрез своя Председател, главен секретар или упълномощено от тях лице.
VII. ПРЕКРАТЯВАНЕ
Чл. 69 . Съюзът се прекратява:
1. По решение на Конгреса.
2. По решение на окръжния съд по седалището в случаите на чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗЮЛНЦ.
3. Ако броят на членовете спадне под необходимия минимум за образуване на съответните органи.
VIII. ЛИКВИДАЦИЯ
Чл. 70. (1) Ликвидацията се извършва от Централния съвет или определено от него лице. Решението за определяне на ликвидатор се взема с единодушие от всички членове на Централния съвет. В решението си Централният съвет определя размера на възнаграждението на ликвидатора.
(2) (Изм. – 2019 г.) Ако ликвидатор не е определен по реда на ал. 1, той се определя от окръжния съд по седалището на Съюза.
(3) Когато Съюзът се прекратява от съда, той назначава и ликвидатора.
Чл. 71. Ако Конгресът не е взел решение за разпределение на имуществото, останало след удовлетворяване на кредиторите, имуществото се предоставя на юридическо лице с нестопанска цел със сродна дейност.
Чл. 72. (Изм. – 2019 г.) След разпределяне на имуществото ликвидаторът е длъжен да поиска заличаване вписването от регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенция по вписванията.
Чл. 73. Лицата, придобили имущество в резултат извършване на ликвидация, отговарят за задълженията на прекратеното сдружение до размера на придобитото.
Чл. 74. Относно неплатежоспособността, съответно несъстоятелността се прилагат разпоредбите на ТЗ.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§1. Настоящият Устав отменя Устава на Учредителния конгрес на Съюза на юристите в България, състоял се в гр. София на 10 и 11.06. 1966 г. изменян и допълван от последващите го конгреси.
§2. Съюзът се задължава с подписа на Председателя си.
§3. По решение на Конгреса, Съюзът може да пререгистрира в законовия срок своята дейност от частен характер в общественополезна дейност.
§4. За неуредените в този Устав случаи, както и относно тълкуването и прилагането на неговите разпоредби се прилагат разпоредбите на ЗЮЛНЦ и действащото в страната законодателство. Разпоредбите на този Устав, в случаи, че противоречат на закона, се заместват по право от повелителните правила на последния Устав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ
(УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ)
ВЛАДИСЛАВ СЛАВОВ