BGflag

             

Актуално

 

Позитиви и негативи на промените в новия ГПК Link

 

 

****************************************************************

 

 

 

ДО

Г-ЖА ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА

МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО

 

 

СТАНОВИЩЕ НА СЪЮЗА НА ЮРИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

ОТНОСНО: предлаганите промени в НПК

 

След запознаване с проекта за ЗИДНПК и мотивите към него, Съюзът на юристите в България изразява становището си, предлаганите промени да бъдат подложени на задълбочено обсъждане от страна на практикуващите юристи, тъй като счита, че част от предложените разпоредби биха довели до сериозно забавяне на наказателното производство, а друга – не е съобразена с основни конституционни принципи, като равенство на всички граждани пред закона, правото на защита и решаване на делата в разумен срок.


Провъзгласената в пункт първи от Мотивите цел за ускоряване на процесуалното развитие и в двете фази на процеса не кореспондира с предложените изменения и допълнения в разпоредбите на чл. 247, 248 и 249, както и в създадените нови текстове на чл. 247а – 247в. Определено считаме, че предвиденото разпоредително заседание на първа инстанция, само на което съдията ще може да връща делото на прокуратурата за отстраняване на допуснати отстраними процесуални нарушения, и то при своевременно – в 7-дневен срок, направени възражения от страна на страните в процеса, не е гаранция за бързината на процеса, а и определено не е в синхрон с принципите за законност, безпристрастност и разкриване на обективната истина. В наказателното производство е недопустимо да се прави аналогия с гражданския процес и задължението на страните да представят с исковата молба всички доказателства и обстоятелства, свързани с претенцията им, съответно с отговора – всички възражения. (чл. 127, ал. 2 и чл. 131, ал. 3 от ГПК).


Няма как да бъде санирано отстранимо процесуално нарушение допуснато на досъдебното производство, ако поради каквито и да е обстоятелства (недостатъчно време, небрежност и др.) не е направено възражение в разпоредителното заседание от страна на защитата или която и да е страна. Това нарушение е факт и след като не може да бъде обсъдено след разпоредителното заседание би дало възможност за евентуални бъдещи осъдителни решения на ЕСПЧОС срещу Р България.


На второ място, считаме, че предвидената в §68 от ЗИДНПК промяна на подсъдността на делата за корупция по отношение на определени категории лица е в нарушение на Конституцията. Подобна разпоредба би била противоконституционна тъй като въвежда специализация по критерия категория лица, а не по критерия материя. (в т. см. Решение №10 от 15.11.2011 г. на Конституционния съд на Р България)


Бихме искали да изразим становището си, че изложената в Мотивите на законопроекта цел за ускоряване на процеса и особено на досъдебната фаза, би могла да намери своята реализация при разширяване на приложното поле на разпоредбите, касаещи сключване на споразумение по глава 29 от НПК – като се даде възможност споразумението между прокурора и обвиняемия и неговия защитник да бъде сключвано в много по-ранен стадий на досъдебното производство, без да е необходимо събирането на всички доказателства, освен на достатъчните за повдигане на съответното обвинение. Това значително би ускорило и поевтинило наказателния процес, който в България – най-бедната страна на Европейския съюз, е най-скъп. Може би над 50 процента от делата биха приключили до седмица след повдигане на обвинението, ако бъде стеснен обхватът на ограниченията на ал. 2 и ал. 3 на чл. 381 от НПК.


На всички ни е ясно, че основният проблем в наказателното преследване и постигане целите на НПК е слабата работа в досъдебното производство и особено на разследващите полицаи. Петнадесет години след възстановяване на института на дознанието не можем да отбележим някакви положителни резултати. Необходимо е да се помисли за съществена промяна и тя на първо място може да се изрази чрез повишаване статута на разследващите полицаи в органите на Министерство на вътрешните работи и създаване на условия за по-ефективна и качествена работа при разследването.

 


27 .09.2016 г.

С УВАЖЕНИЕ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 (ВЛ. СЛАВОВ)

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------



СТАНОВИЩЕ НА СЪЮЗА НА ЮРИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

ПО ПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА

ЗАКОНА ЗА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ

Съюзът на юристите в България е юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано в обществена полза и с особено внимание следи предложенията за изменение на правната уредба на тези организации. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), който се намира на сайта на МП съдържа някои разпоредби, които пораждат съмнение в тяхната целесъобразност и ефективност.

Първо: Относно новата разпоредба на чл. 44а „Отнемане на статут в обществена полза”. Текстът предвижда: „По партидата на юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност се вписва служебно „с отнет статут в обществена полза”, когато то две поредни години не заяви за обявяване в срок документите по чл. 40, ал. 3”, а именно годишният доклад за дейността и финансовият отчет на организацията.

 

Тази разпоредба, по подобие на досегашния чл. 48 от ЗЮЛНЦ, предвижда загубване на статута на юридическото лице с нестопанска цел (ЮЛНЦ) за осъществяване на общественополезна дейност единствено поради това, че то не е заявило за обявяване тези два документа. Поражда съмнения смисъла на този текст при положение, че съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЮЛНЦ „определянето за осъществяване на общественополезна дейност е неотменяемо след вписването на това обстоятелство в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел ...”

 

Чл. 44а от проекта поражда въпроса как ще се третират случаите, когато едно ЮЛНЦ всяка втора година не заявява за обявяване въпросните документи, или пък не ги заявява в срок. Считаме, че по-удачно и резултатно би било да бъде предвидена административна санкция - глоба, например, в размер от 200 до 500 лв. като за първите две години на неподаване на документите тя да е 200 лв., а за следващите години до петата година да е 500 лв.

 

Поставя се също въпросът какво е това ЮЛНЦ, на което е отнет статута само поради тази причина. Досегашният текст на чл. 48 от ЗЮЛНЦ съдържа много по-сериозни основания за заличаване на вписването на ЮЛНЦ за осъществяване на общественополезна дейност (с проекта за изменения разпоредбите от чл. 47 до чл. 50 се отменят). И още един въпрос – колко пъти може да бъде отнеман и възстановяван статутът в обществена полза? Възможна е и следната хипотеза – ако едно юридическо лице в обществена полза действително извършва дейност в обществена полза, но не представя доклад за дейността си и финансов отчет или да подава само някои от тях? В същото време друго ЮЛНЦ практически не извършва такава дейност, но подава редовно тези документи. Кое е по-укоримо? И кое уврежда повече обществения интерес?

 

Мотивите към законопроекта мълчат по разпоредбите на предлаганите нови чл. 44а, 44б и 44в, както и по всички горепосочени въпроси.

 

Второ: Относно уредбата на новосъздадения Фонд за подкрепа на гражданските инициативи. Считаме, че не е удачно управлението на Фонда да бъде възложено на юридическо лице с нестопанска цел, определено за извършване на дейност в обществена полза поради опасността от възникване на конфликт на интереси. Например, ще може ли това ЮЛНСЦ да кандидатства за финансиране от Фонда? Освен това считаме, че операторът на Фонда би могъл да организира ежегодни конкурси за финансиране на ЮЛНЦ, определени за извършване на дейност в обществена полза както предвижда чл. 50ж от проекта за ИД на ЗЮЛНЦ, но решението на кои организации да бъде предоставяно финансиране би следвало да се взема от Съвета за развитие на гражданското общество. Операторът може да класира и подрежда организациите кандидати за финансиране, но да няма правомощието да определя коя организация ще получи финансиране и какво да е то. В Мотивите към законопроекта не са обсъдени тези потенциални заплахи и неясноти.

Считаме също така, че в законопроекта следва да се предвидят сферите на дейност, за които ЮЛНЦ ще получават финансиране от Фонда независимо от правомощията на Съвета за развитие на гражданското общество по чл. 50г от проекта за ИД ЗЮЛНЦ. В противен случай съществува риск от приоретизиране на едни сфери за сметка на други и създаване на порочни практики.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------

ДО

Г-ЖА ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА
ЗАМ.-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ
И МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО  

копие:
ДО

ПРОФ. ЛАЗАР ГРУЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД

копие:
ДО

Г-ЖА РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ

  

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЗЛАТАНОВА,  

Към Съюза на юристите в България (СЮБ) е създадена Комисия по нормативните актове, която на базата на постъпили искания на колеги юристи и след съответна преценка изготвя предложения за промени в съществуващата правна уредба . Комисията пред ставя на Изпълнителното бюро на СЮБ предложения та де леге ференда с оглед необходимос т т а от такива промени . След одобряването им председателят на СЮБ ги изпраща на компетентните държавни органи.

Съобразявайки се с внесените в Народното събрание до този момент четири проекта за изменение и допълнение на ГПК прилагам и Предложения на Съюза на юристите в България за промени в Гражданския процесуален кодекс, без да дублираме внесените в Парламента предложения.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ
НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(обн., ДВ, бр. 59 от 2007 г., изм. и доп., бр. 50 от 2008 г., Решение №3 от 2008 г. на Конституционния съд на Република България - бр. 63 от 2008 г., изм., бр. 69 от 2008 г., бр. 12 от 2009 г., доп., бр. 19 от 2009 г., изм., бр. 32 от 2009 г., изм. и доп., бр. 42 от 2009 г., Решение №4 от 2009 г. на Конституционния съд на Република България – бр. 47 от 2009 г., изм., бр. 82 от 2009 г., изм. и доп., бр. 13 и 100 от 2010 г., Решение №15 на Конституционния съд на Република България - бр. 5 от 2011 г., изм., бр. 45 от 2012 г., изм. и доп., бр. 49 от 2012 г., доп., бр. 99 от 2012 г., изм. и доп., бр. 15 от 2013 г., изм., бр. 66 от 2013 г.)

§ 1. В чл.467, ал.1, т.4 думата „вещта“ се заменя с „вещта за бита“.
§ 2. В чл.468 се правят следните изменения и допълнения:

1.В ал.1, изр. първо думите „по която вещта да се продаде в магазин” се заменят с „по която вещта за бита да се продаде в магазин”.

2. Създава се ал. 3:
„(3) Оценката на вещи за бита на стойност над 1000 лв., производствени стоки, предназначени за продан, технически съоръжения и приспособленията към тях, ценни книжа, моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства се извършва от вещо лице - оценител, вписан в Регистъра на независимите оценители по чл……. от Закона за независимите оценители.“

Чл.6 -предмет на оценка, чл.17, ал.1-договор с възложител, чл. 21-несъвместимост, чл.42-оспорване на оценката от ЗНО/чл.195 и следв. ГПК-вещи лица;

За ценните книжа вж.чл.515 и 516 ГПК;

Чл.400, ал.1 ГПК за налагане на обезпечителна мярка препраща към чл.465-472; чл.521, ал.2-определяне на равностойността на вещ при принудително отнемане на вещи; чл.480 препраща към чл.468, ал.1; чл.485 препраща съответно към чл.468; чл.511 препраща към чл.465-482; вж чл.521, ал.2 и 3 –определяне на равностойността на вещ

§ 3. В чл.474, ал.5, изр. първо се изменя така:
„ (5) Вещи за бита на стойност /с оценка над 1000 лв., производствени стоки, предназначени за продан, технически съоръжения и приспособленията към тях, ценни книжа, моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства се продават от съдебния изпълнител по реда на публичната продан на имот по този кодекс.“
- избягва се двойното препращане

§ 4. В чл.485 се правят следните изменения и допълнения:
1.Досегашният текст става ал. 1 и думите „като се прилага съответно чл. 468” се заличават.
2.Създават се ал.2, 3, 4 и 5:
„(2) Съдебният изпълнител е длъжен да уведоми страните по изпълнителното дело, че е определил начална цена, от която да започне наддаването. Мотивирани писмени възражения по определената цена могат да бъдат подавани от страните в 7-дневен срок от получаване на уведомлението за нейното определяне.
(3) При подадено писмено възражение по определения размер, съдебният изпълнител е длъжен да покани страните за съвместно определяне на началната цена. При непостигане на съгласие, съдебният изпълнител е длъжен да назначи вещо лице - оценител от Регистъра на независимите оценители по Закона за независимите оценители, което да прегледа вещта и даде заключение за нейната стойност. Разноските за експертизата по оценяване на вещта са за сметка на страната, изразила несъгласие.
(4) При несъгласие на някоя от страните със заключението на експертизата за определяне на начална цена, от която да започне проданта, по искане на изразилата несъгласие страна може да бъде назначена тройна експертиза.
(5) Заключението на експертизата може да се обжалва по реда на чл. 436.“ чл.42 от ЗНО

Преходни и заключителни разпоредби

§ 5. Изпълнителните дела, по които цените на вещите са определени до влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред.

Вариант

§ 5. Вещите по изпълнителни дела, чиито цени са определени до влизането в сила на този закон, се продават по досегашния ред.
§ 6. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

МОТИВИ
Систематичното място на текста на чл. 485 се отнася за изпълнение върху недвижими имоти, Глава четиридесет и трета. Непонятно защо текстът на разпоредбата, съдържаща се в чл. 485 препраща към текста на чл. 468 (”като се прилага съоветно чл. 468.”), който регламентира определянето на цена на движима вещ при продажба в магазин.

Още по-непонятен е фактът, че при горепосочените разпоредби при „Продан на движима вещ, чл.474, текстът на ал.5 препраща при продан на вещи с оценка над 5000 лв., МПС, кораби и въздухоплавателни средства се продават от съдебен изпълнител по реда на публична продан на имот по този кодекс, т.е. по реда на чл.485, който пък препраща към чл.468, регламентиращ ред за определяне на цената на движима вещ.

Получава се безмислен кръг от регламенти:

  • за определяне цена на продан на недвижима вещ – чл.485, който препраща към регламент за определяне цена за продан в магазин на на движима вещ чл.468 и

- регламентът на чл.474, който е за продан на движими вещи, препраща към реда за определяне на цена движими вещи по реда на публична продан на имот по този кодекс, т.е. – по чл.485 !?

Към горепосочените регламенти е необходимо да бъде отчетена и категоричната разпоредба на чл.482, ал.1, която по императивен начин регламентира забрана за обжалване на извършена продажба: „Извършената продажба не може да бъде оспорвана по исков ред.”

При наличието на разпоредби за:

- определяне цената на недвижими имот по реда на определяне цената на движими вещи за продажба в магазин и за

- определяне на цена на движими вещи над определена стойност по правилата за продажба на имот и

- невъзможност за обжалване действията на съдебния изпълнител при извършена продажба, се нарушава сериозно принципът за справедливост.

Целта на изпълнителния процес е кредиторът да получи дължимото, а длъжникът да се освободи от тежестта на задължението си. Ключово положение при постигането на целите на изпълнителния процес е определянето цената на вещите за продан. Бързината при тяхното определяне не може да бъде фактор, тъй като съществува реална възможност да се постигнат точно противоположните цели: при неправилно определена цена за продан на вещи, кредиторът да остане неудовлетворен за дължимата сума, а върху длъжника да продължи да тежи непогасено задължение за сметка на спроведливостта на процеса.

Целта на предложенията е да бъде определяна справедлива цена на продаваната вещ и имот и определеният размер да подлежи на обжалване.

В това отношение осъществяването на изпълнителния процес може да бъде подпомогнат от действието на Закона за независимите оценители, ДВ бр. 98/2008 г., с последно изменение и допълнение – ДВ бр. 19/2011 г. С него се определя реда за придобиване на правоспособност независим оценител, която професия е регулирана професия съгл. Закона за признаване на професионална квалификация. На база придобитата правоспосоност на оценител, лицата се вписват в Регистъра на независимите оценители, поддържан от Камарата на независимите оценители. Съдебният изпълнител не може да има професионални познания за определяне цените на вещи и имоти, обект на продан при изпълнителния процес, освен ако не е придобил такава правоспособност и е вписан в Регистъра на независимите оценители.

Бързината на изпълнителния процес не може да бъде самоцел, тя не бива да бъде за сметка на справедливостта.


С УВАЖЕНИЕ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИСЛАВ СЛАВОВ

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Изх. No.9/07.02.2014 г.

ДО

ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА

ЗАМ.-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ

И МИНИСТЪР

НА ПРАВОСЪДИЕТО

 

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЗЛАТАНОВА,

 

Към Съюза на юристите в България (СЮБ) е създадена Комисия по нормативните актове, която на базата на постъпили сигнали и след съответна преценка изготвя предложения за промени в съществуващата правна уредба. Комисията пред ставя на Изпълнителното бюро на СЮБ предложения та де леге ференда с оглед необходимостта от такива промени. След одобряването им председателят на СЮБ ги изпраща на компетентните държавни органи.

Предвид на това прилагам предложение относно изменение на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

 

 

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

ОТНОСНО ИЗМЕНЕНИЕ НА ЧЛ. 280, ал. 2 от ГПК

От самата си поява касационното обжалване е замислено като поредния елемент в механизма за защита на накърнените граждански права, приоритетна цел на който е да даде на правните субекти онова чувство за справедливост и сигурност в техните правоотношения, към което те изконно се стремят. Ето защо на касационното обжалване са присъщи всички идеи и принципи, върху които е стъпило гражданското правосъдие – свободен достъп, процесуална икономия, равенство, състезателност, но най-вече ефективна защита на накърненото субективно право.

Функцията на касация винаги е била предоставена на най-високопоставените в йерархията съдебни инстанции поради особената роля, която те изпълняват в системата на държавната власт – да бъдат коректив и стожер на законността.

ВКС е единственият съд в българската съдебна система, който има касационни функции по граждански дела. ВКС е съд по защита на законността, на конкретния интерес по делото и обществения интерес за законосъобразно и справедливо решаване на делата.

Действащият до приемането на новия ГПК процесуален модел на гражданско съдопроизводство, установен основно с изменението на отменения ГПК (ДВ, бр. 127 от 1997 г.), с което се въведе въззивното и касационното обжалване, през периода на функционирането си показа сериозни дефекти, които се отразяват отрицателно върху разглеждането и решаването на гражданските дела в разумни срокове. Тази бавност е резултат на възприетата триинстанционна система на гражданско съдопроизводство, при която ВКС действа като трета редовна и задължителна инстанция по всички невлезли в сила въззивни решения, а втората инстанция процедира при условията на пълно въззивно обжалване.

Тези характеристики на въззивната и касационната инстанции по отменената уредба на ГПК обуславяха обезличаване ролята на първата инстанция поради изместване акцента на изясняване на делото към въззивния съд с последица бавното процедиране при разглеждане делото по същество и голямата натовареност на ВКС с дела, които по тази причина се насрочват в отдалечен период от време след постъпването им в съда, отразяваше се негативно и на съдържателната страна на неговата дейност - правосъдната и неправосъдна функция, влошаваше качеството на правораздаването и осъществяването на конституционно установената функция на касационната инстанция - да осигурява единството на съдебната практика.

Поради тези причини с новия ГПК беше прието, че на допускане до касационно разглеждане подлежат граждански дела, ако цената на иска е над 5 000 лв., а за търговските – 10 000 лв. Смятаме обаче, че с това ново законодателно решение за сметка на решаване на горепосочените проблеми на гражданското правораздаване се възприе и по отношение на вещноправните искове - положение, което противоречи на принципите на ГПК, на чисто житейските практически нужди, не обслужва обществения интерес и дори граничи с отказ от правосъдие, поради което предлагам е да бъде изменено в съответствие с изискванията на справедливостта и законността.

При въвеждане на селективния критерий по чл. 280, ал. 2 не е съобразен фактът, че за ефективността на определен процесуален модел от съществено значение е нивото на правосъзнание и ролята на субективния фактор в процеса. Той може да работи успешно при други обществени условия, но това не означава, че при механичното му пренасяне от друга държава това ще се случи и при нашата социална реалност, ако не бъде адаптиран към българския манталитет и нагласи. Това означава, че не е достатъчно за една работеща процедура да бъдат приети съдопроизводствени правила, рационални като текст правно-технически норми, но те трябва да бъдат съобразени и със съществуващото равнище на правна култура на обществото.

 

Вследствие на това се стигна до следните тежки практически проблеми при вещноправните искове:

 

Според чл. 69 , ал. 1, т. 2 ГПК цената на иска е „ по искове за собственост и други вещни права върху имот - данъчната оценка, а ако няма такава - пазарната цена на вещното право “.

По този начин извън обхвата на касационния контрол остават споровете с цена на иска по-ниска от 5   000 лв. В българската реалност те представляват значителна сума, вследствие на което множество български граждани са лишени от възможността да получат триинстанционно разглеждане на своите дела.

Особено тежко засегнати са исковете за нарушено владение, както и исковете за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор , когато договорът има за предмет вещни права върху имот, чиято цена на иска е една четвърт от размера на данъчната оценка, а ако няма такава – от пазарната цена на вещното право, както и исковете за част от недвижими имоти, при които още повече се стеснява възможността за касационно обжалване.

В тази категория попадат практически всички спорове с предмет земеделски земи, тъй като техните данъчни оценки са ниски, всички спорове за части от поземлени имоти и граници. При навлизане дори с няколко квадратни метра в съседен имот, последният може да бъде ощетен така, че да загуби стойност далеч по-голяма от цената на спорните няколко квадратни метра. Тези категории искове вече не достигат до ВКС и по такива съществени спорове дори няма да може да има обобщаване на практиката.

С оглед справедливостта и при съобразяване на законодателството с практическите нужди би следвало обхватът на ограничението на чл. 280, ал. 2 ГПК относно вещноправните искове да отпадне за недвижимите имоти и ограничението да се запази само за движими вещи.

Също така противоречия и проблеми възникват при съотношение на понятието „цена на иска” с „обжалваем интерес”. Цената на иска е паричната оценка на онова накърнено субективно право, което е предмет на делото. Преди изменението от 21.12.2010 г. на чл. 280, ал. 2 ГПК във визираната разпоредба се използваше понятието "обжалваем интерес", а не "цена на иска". Понятието "обжалваем интерес" не бе дефинирано в закона, но безспорно се считаше, че визира стойността на материалното благо, което е предмет на обжалваното решение, респективно на обжалваната част от него. Ако при парични вземания тази част има точен размер, то при вещноправните той не може да бъде точно фиксиран. Поради това и съществуваха противоречия в практиката по отношение тъждеството на понятията "цена на иска", използвано в чл. 69 ГПК , и "обжалваемият интерес" като предпоставка за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК . Това даде основание в някои съдебни актове да се приеме, че цената на иска е определяща за държавната такса, съгласно чл. 71 ГПК и за подсъдността - чл. 104 ГПК , докато при определяне на критерия за допустимост на касационно обжалване законодателят е изоставил като такъв цената на иска, както бе в отменения ГПК , и си служи с ново понятие "обжалваем интерес". След изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК (ДВ бр. 100/21.12.2010 г.) легалното понятие "обжалваем интерес" бе заменено с "цена на иска" с цел уеднаквяване на използваните понятия и избягване на натрупалите се противоречия в практиката на съдилищата, особено при определяне на обжалваемия интерес по вещни искове.

 

При предишната редакция на чл. 280, ал. 2 правилно бе направен опит, с оглед на справедливостта и правилното прилагане на процесуалния закон, да се различи обжалваемият интерес като основание за допускане до касационно обжалване от способите за изчисляване цената на иска, като основа за формиране на дължимата държавна такса по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. б "б" ГПК (отм.) , с оглед на което смятаме, че що се отнася до вещноправните искове, той трябва да се върне към редакцията си именно във варианта преди изменението от 21.12.2010 г.

 

Интерес представлява също въпросът при подаване на касационна жалба към кой момент следва да се преценява цената на иска, респективно има ли основания за прилагането на чл. 55, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.), ако производството е образувано при неговото действие, а касационното обжалване е по реда на новия ГПК , и по отношение на същото е в сила законодателното ограничение на чл. 280, ал. 2 ГПК .   В хипотеза, в която касационните жалби са подадени след 21.12.2010 г., на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК (ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г.) следва да намери приложение разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената редакция на същата. Визираното законодателно ограничение на достъпа до касационно обжалване, въведено с нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК , определя като безусловен критерий за допустимост цената на иска, като обаче следва да се отчитат особеностите при формиране на същата, що се касае до вещни искове, а не по инерция да се прилага правилото на чл. 55, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.), действащо към момента на предявяване на исковата претенция.

В този смисъл не би могла да се счете за законосъобразна съдебната практика, в която се приема, че щом производството е започнало при действието на ГПК (отм.), то цената на иска е вече определена по реда на чл. 55 ГПК (отм.) и именно според нея следва да се определи допустимостта на касационната жалба. Подобно разрешение представлява неправилно прилагане на процесуалния закон. Следва да бъде приложена действащата разпоредба на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК . За да се преодолее противоречивата съдебна практика в тази насока следва да бъде закрепено конкретно законодателно решение чрез внасяне на съответните корекции в § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК.

 

С оглед гореизложеното направеното предложение може да бъде обобщено по следния начин:

 

Ограничението на чл. 280, ал. 2 ГПК да се отнася само за вещните искове за движими вещи

Вярваме, че предложената промяна ще бъде подкрепена от всеки юрист, подчинен на справедливостта и законността, от всеки адвокат, призван да защитава правата и законните интереси на своите довереници, от всеки съдия в качеството му на стожер на справедливостта и законността и не на последно място – от всеки гражданин, търсещ защита на нарушени или застрашени от правен спор свои законни права и интереси. Убедени сме, че това изменение ще доведе до засилване доверието на обществото не само в съдебната система, но и във волята, непоколебимостта и твърдата решителност на народните представители, магистратите и адвокатската общност да бранят като най-висше благо и основен приоритет именно интересите на всеки отделен гражданин на Република България.

 

 

С УВАЖЕНИЕ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ВЛАДИСЛАВ СЛАВОВ

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ на СЪЮЗА НА ЮРИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРОМЕНИ
В ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ

Създава се нова глава Пета – Особени разпоредби за етажна собственост на сгради със сезонен режим на ползване

Чл. 56. (1) Редовно общо събрание на собствениците в етажни собствености на сгради със сезонен режим на ползване се свиква само в сезона, в който сградата обичайно се обитава, вписан в регистъра по чл. 44.

(2) Ограничението на чл. 13, ал. 8, т. 1 не важи за етажни собствености на сгради със сезонен режим на ползване.

Чл. 57. (1) За свикване на Общо събрание на етажна собственост на сгради със сезонен режим собствениците се канят лично на посочен от тях адрес в страната или чужбина с писмо с обратна разписка или по куриер или чрез изрично посочен от тях представител.

(2) В Книгата на етажните собственици се записват адресите на собствениците за кореспонденция в страната или чужбина и разходите за покани се заплащат от етажните собственици извън другите им задължения към етажната собственост.

Чл. 58 . (1) Посочените представители се вписват в Книгата на етажната собственост и могат да бъдат променяни само с изрично писмено заявление за това от собствениците.

(2) Ограничението на чл. 14, ал. 4 не важи за собствениците в етажни собствености на сгради със сезонен режим на ползване.

В Допълнителните разпоредби в §1 се създава следната нова точка:

17. Сгради със сезонен режим на ползване са сгради, находящи се в населени места или курорти, които според характера на мястото се обитават предимно в зимния или предимно в летния сезон. Това обстоятелство се вписва в Регистъра на етажните собствености със заповед на кмета.

МОТИВИ 
В последно време в курортите в Република България бяха изградени изключително много сгради с ваканционно предназначение, в които собственост придобиха и много чуждестранни граждани. Предвид характера на самите курорти и съществуващите ограничения за пребиваването на чужденци в страната, тези сгради се ползват през определен период на годината – обикновено летен или зимен. През останалото време собствениците им не са в страната. Като сгради с обособени жилища, тези сгради попадат в приложното поле на Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС). Те обаче се отличават от обикновените етажни собствености и затова е необходимо да имат специален режим. Независимо, че ЗУЕС е приет сравнително скоро, той не е предвидил съществуването на такъв тип етажни собствености и е ориентиран само към обичайните.

Досегашният общ режим в последно време води до множество проблеми и нарушение на правата на собствениците в такива етажни собствености. ЗУЕС - чл. 13, ал. 8, т. 1 изрично забранява свикване на Общо събрание през периода 15.07 – 15.09, който е основния период на ползване на този вид сгради по морските курорти. Според общия режим за свикване на общо събрание е достатъчно да бъде залепено обявление на входната врата на жилището. Предвид режима на ползване, това често се прави във времето, в което собствениците не са в страната и така се свикват общи събрания, които приемат решения валидни за всички собственици, без реално да са взети предвид мнението и гласът им. Такива общи събрания се инициират и свикват обикновено от фирмите за поддръжка, които в преобладаващия брой от случаите имат един – два обекта в етажната собственост и само с тези гласове взимат решения, задължаващи всички. Така вече има множество случаи на приети прекалено високи такси за поддръжка на сградата, униформи на работниците в нея и т.н., за които собствениците са уведомени и разбират чак когато срещу тях бъдат заведени изпълнителни дела за сумите, които дължат според такива решения. Отделно те не могат да упражняват контрол над случващото се в сградата и разходването на събраните средства.

Зачестилите проблеми и празнотата в нормативната уредба застрашават доброто име на страната ни като гостоприемна и като такава, в която голям брой чужди граждани са придобили имоти за сезонно ползване, а оттам и върху правовия ред и туризма в страната.

Горепосоченото създава острата нужда от създаване на особен режим за етажните собствености в сгради със сезонен режим на ползване, с който да се осигури защитата на правата на собствениците в такива сгради.

Предложението е изпратено до министъра на правосъдието и до министъра на регионалното развитие на 07.02.2014 г.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

СТАНОВИЩЕ НА СЪЮЗА НА ЮРИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

ПО ПРЕДЛОЖЕНИЯТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ

НА ЗАКОНА ЗА АДВОКАТУРАТА

4 ОКТОМВРИ 2013 Г.

 

            Съюзът на юристите в България (СЮБ) изразява следното становище по предложенията за изменение на Закона за адвокатурата, публикувани в сайта на Софийска адвокатска колегия (www.sak-sas.bg) и предмет на обсъждане на Регионалната конференция, организирана от САК на 4 октомври 2013 г. в гр. София, в сградата на СЮБ.

            Съюзът на юристите в България споделя виждането, че Законът за адвокатурата (ЗА) се нуждае от промени, които засягат почти всички глави на закона.

Глава първа. Общи положения

            Чл. 1 – СЮБ подкрепя втория вариант на предложението за изменение на чл. 1 от ЗА.

 

Глава втора. Придобиване права на адвокат.

            Чл. 4. (1). т. 3 – считаме, че трябва да остане изискването за наличие на най-малко две години юридически стаж.

                            т. 4 – да

            Чл. 5. (1). Не може да бъде адвокат

(1) т. 1 – да остане старият текст. Не подкрепяме изменението „освен ако е реабилитиран”.

(2) т. 1 – да бъде само „търговец”. Останалите формулировки да отпаднат.

(2) т. 5 – да.

            Чл. 6.

(1) – да

(2) – текстът да остане същия, но с разместване на последователността на извършваните действия от адвокатския съвет. Първо да бъде „проверява дали са налице ...”, след това „извършва събеседване с кандидата”, и накрая „.........се произнася с мотивирано решение”. 

(4) – не подкрепяме създаването на регистър на кандидатите за адвокати.

            Чл. 8 – да

            Чл. 9.

 (1) – да

 (4) – към предложения текст изречение второ да гласи „Адвокатската карта е официален удостоверителен документ, доказващ качеството и правомощията на адвоката и е приравнен на български документ за самоличност”.

Глава четвърта. Младши адвокат и адвокатски сътрудник

            Чл. 20.

(1) – да

(2) – да

(6) – да

                        Чл. 21. (1) – подкрепяме отпадането на изискването адвокатските сътрудници да бъдат на трудов договор.

Глава пета. Отписване и временно преустановяване упражняването на адвокатската професия

                        Чл. 22. (1), т. 2  - да

(1) т. 5 (нова) -  да

(1) т. 6 (нова) – не, тъй като не е ясно кой ще упражни преценка за наличието на „трайна обективна невъзможност да се упражнява професията”.

                        Чл. 23.

(1) – да се допълни текста с новото изречение

Нова ал. 3 – да

Нова ал. 4 – да.

 

Глава шеста. Упражняване на адвокатската професия.

            Чл. 24 – считаме, че формулировката в досегашния текст е достатъчно широка и подходяща. Не е необходима предложената детайлизация. Предлагаме към досегашния текст ( т. 1, 2 и 3 ) да се добави нова т. 4 , която да възпроизвежда текста на предложената т. 10, а именно „извършване на всякакви други действия, свързани с правно съдействие и защита на свободите, правата (без думата „конституционни”) и законни интереси на физически и юридически лица”.

 

Глава седма. Квалификация

            Чл. 29. (3) – да се допълни с предложения текст

            Чл. 31.

(1) – да;

Нова ал. 2 – не подкрепяме предложението за право на достъп до Национална база данни „Население” на МРРБ, както и до Националния автоматизиран фонд (регистър) на българските лични документи;

Нова ал. 4 – да.

            Чл. 32  - не подкрепяме предложението за предоставяне на право на адвоката  да удостоверява подписи, съдържание, преписи и извлечения съгласно текста. Предоставянето на тази функция не може да се дава на такъв широк кръг хора. При нашите условия практически липсва възможност за осъществяване на контрол за спазване на морално-етичните правила. Ще се създадат условия за всевъзможни проблеми.

            Чл. 33. 

(1) – да

(2) – да

(3) – да

Чл. 34. (1) – да

            Чл. 35. нова ал. 6 – да.

 

 

 

Глава девета.  Задължения на адвоката

            Чл. 40.

(1) – да

(2) – да

Нова ал. 3 – да

Ал. 4 – 7 – да

Нова ал.8  – да

Чл. 42. (1) – да

Чл. 43 – да

Чл. 44 – да

Чл. 45 – да

Чл. 50. (3) – да.

 

Глава десета. Съвместно упражняване на адвокатската професия.

            Чл. 53. (1) – да.

 

Раздел II. Адвокатско дружество

            Чл. 57. (1) – предлагаме текстът на изречение второ да се допълни с „ограничена отговорност” и да гласи „Адвокатското дружество е юридическо лице с ограничена отговорност, което се образува от един или повече адвокати”.

            Чл. 57 – да

            Чл. 59. (1) – да

            Чл. 62. (7) – да

            Нов чл. 75а – да

            Чл. 78. (4) – да.

 

Глава единадесета. Адвокатска колегия

Раздел I. Общи положения.

            Чл. 78. ( 4) - да

 

Раздел II . Общо събрание на адвокатската колегия

            Чл. 81.  (1) – 3) и (6) – (7) - да

            Нов чл. 81a – да.


Предлагаме да бъде създаден нов чл. 81б, който да гласи:

Ал. 1. Адвокатски колегии със състав над 500 (петстотин) адвокати вместо Общо събрание провеждат електронно обсъждане в сайта на съответния съвет, където един месец преди крайната дата се публикуват всички материали и всички кандидатури.

Ал. 2. Всеки член на колегията публикува своето становище в сайта на колегията.

Ал. 3. Гласуването по всички точки от дневния ред се извършва с общо тайно гласуване в рамките на пет дни по ред, определен от Висшия адвокатски съвет.

            Чл. 82 – да

            Чл. 83. (1) – да

            Чл. 84 – да

            Чл. 85.

(3) – да

Нова ал. 2 – да.

 

Раздел III. Адвокатски съвет

           

Подкрепяме всички предложени изменения в чл.чл. 86, 87, 88 и 89.

 

Предлагаме в чл. 89 да бъде добавена нова т. 20: „Периодически разглежда проблеми при осъществяване на адвокатската дейност свързани с лоша организация на работата на съд, прокуратура, следствие, както и на отделни магистрати извън въпросите на вътрешното им убеждение и изисква решаването им от административните ръководители, респективно Висшия съдебен съвет.

 

Раздел IV. Председател на адвокатската колегия

            Чл. 91. (1 и 2) – да, следва да бъде адвокатски стаж, а не юридически стаж

            Чл. 92. т. 2 и чл. 93. (2) – да.

 

Раздел V. Контролен съвет

            Чл. 94. (2 и 3) – да

(4) отпада - да

            Чл. 95.

(2) – да

(3) – считаме, че следва да остане предишния текст, т.е. да не отпада „със съвещателен глас”.

Нова ал. 4 – да.

 

Раздел VI. Дисциплинарен съд.

            Чл. 98. (2) – да.

 

Раздел VII. Избори за органи на адвокатската колегия и делегати за общото събрание

            Чл. 99.

Подкрепяме измененията в ал. 1 и 2

Да останат досегашните ал. 3 и 4

Да отпадне само ал. 5

            Чл. 100. (1) и (2) – да

            Чл. 101 – подкрепяме всички предложени изменения и нови текстове

            Чл. 102. (2) – да

            Чл. 103. (1) – да

            Чл. 104 – да

            Чл. 105. (1) и (2) – да

            Чл. 106. (2), (3) и (5) – да

            Чл. 107.  (1) и (2) – да

            Чл. 108. (1), (2) и (4) – да

            Чл. 109. (1) и (4) – да.

           

Глава дванадесета. Висши органи на адвокатурата

 

Раздел I. Общо събрание на адвокатите от страната

            Чл. 111 -  подкрепяме всички предложени изменения и нови текстове

            Чл. 112 - подкрепяме всички предложени изменения

            Чл. 113 - подкрепяме всички предложени изменения и нови текстове

            Чл. 115. (2) – подкрепяме първия вариант

            Чл. 116. (1) – да

 

Раздел II. Висш адвокатски съвет

            Чл. 118, чл. 119, чл. 120, чл. 121 – да

            Чл. 122, нова т. 15 – да.

 

Предлагаме в чл. 122 да бъде добавена нова т. 16: „Висшият адвокатски съвет може да организира и провежда анкети и социологически проучвания между адвокатите в страната или в отделни адвокатски колегии относно оценката на работата на магистратите по показатели извън свързаните с вътрешно магистратското убеждение и внася същите за разглеждане във Висшия съдебен съвет, Инспектората при Висшия съдебен съвет и Министерство на правосъдието.

 

            Чл. 123. (1) – да.

 

Раздел III. Председател на адвокатурата в Р. България

            Чл. 124. (1) и (2) – да

            Чл. 125. (1) и (2) – да.

 

Предлагаме да бъде създаден нов чл. 125а, който да гласи:

Ал. 1. Председателят на адвокатурата може да участва в заседанията на Висшия съдебен съвет с право на съвещателен глас, както и по решение на Висшия адвокатски съвет да внася материали за разглеждане във Висшия съдебен съвет.

Ал. 2. Председателят на адвокатурата може по решение на Висшия адвокатски съвет да внася материали за разглеждане в органите на изпълнителната власт.

 

Раздел IV. Висш контролен съвет

            Чл. 126. (1) и (2) – да.

 

Глава тринадесета. Дисциплинарна отговорност

 

Раздел I. Дисциплинарни нарушения и наказания

            Чл. 132. т. 2 и 7 – да.

 

Предлагаме в чл. 132 да бъде създадена нова точка 11, която да гласи:

„Внасяне от името на адвоката на съмнителни относно тяхната истинност доказателства по дела и административни преписки като в тези случаи адвокатът не отговаря за неизпълнение на искането на клиента”.

 

Предложената в проекта нова точка 11 да стане точка 12.

 

Съюзът на юристите в България предлага въвеждането на нова форма на адвокатска практика, а именно фигурата на висш адвокатски съветник (синиор адвокат), който да бъде регистриран към ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ.

 

Целта е да се даде възможност на пенсионирани Върховни касационни, Върховни административни съдии, съдии от съдилищата в Страсбург, Люксембург и Хага, прокурори от ВКП и ВАП, както и дългогодишни изявени адвокати по решение на ВАС да споделят опита си, като дават консултации на вписани действащи адвокати във връзка с казуси с повишена правна и фактическа сложност. Те няма да имат право да се явяват пред съд.

Въвеждането на тази фигура ще създаде за условия за приемственост и повишаване на правната квалификация на адвокатите, от една страна. От друга страна, адвокатурата ще може да се възползва от опита на бивши съдии, прокурори, следователи и други професионалисти с добро име.

При успешна реализация на идеята биха се създали предпоставки и за по-добро функциониране на съдебната система като цяло. Би се създала своего рода обратна връзка, обмен на опит и повишаване на нивото на представяне на адвокатите при процесуално представителство пред органите на съдебната власт, а оттам би се облекчила работата на магистратите и подобрило качеството на издаваните от тях актове.

Консултациите на висшите адвокатски съветници (синиор адвокати) ще са платени, като младшите адвокати ще имат право на две консултации годишно, финансирани от фондовете за квалификация на адвокатите.

Възможността за вписване като висши адвокатски съветници (синиор адвокати) не лишават имащите това право да не се възползват от него и да се впишат като обикновени адвокати.

Висшите адвокатски съветници (синиор адвокати) не заплащат членски внос.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------

СТАНОВИЩЕ
НА СЪЮЗА НА ЮРИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
ПО ПРОЕКТА ЗА НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС – ОСОБЕНА ЧАСТ

 м. май 2012 г.

Съюзът на юристите в България изразява следните предложения и становища по проекта за нов Наказателен кодекс – Особена част:

І. По въпроса относно разделянето на общественоопасните деяния на простъпки и престъпления -

            Въвеждането на двупартидна класификация на деянията по НК не може да се пристъпва без преценка на сочените съображения „за” и „против”. И двете противоположни позиции по въпроса разполагат с убедителни доводи.

            В наказателното законодателство на редица държави е възприето единно понятие за престъпното деяние според неговите материалноправни свойства. В рамките на това понятие и според техните признаци престъпленията биват леки и тежки. У нас НК определя като основен разграничителен критерий между леки и тежки престъпления степента на тяхната обществена опасност.

            Без да е необходимо да се въвежда двупартидно разделение се връщаме към размера на предвиденото в закона наказание и други допълнителни особености.

            Според чл. 93, т. 7 от действащия НК тежки престъпления са тези, за които по закон се предвижда санкция лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Допълнителни белези за „особено тежък случай” са посочени в чл. 93, т. 8 НК – изключително висока степен на обществена опасност с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства. А чл. 93, т.9 НК по същество определя  леките престъпни деяния с най-ниска степен на обществена опасност. В границите на тази систематика Особената част на НК предвижда наказуемостта на различните видове престъпления без да е необходимо въвеждане на понятието простъпки.

Основен мотив за да се прибегне към двойното разделяне на престъпните прояви е стремежът да бъдат разтоварени съд, прокуратура и разследващи органи от претрупване с маловажни дела и съсредоточаването им върху тежката престъпност.

            Друга причина за въвеждането на двойното деление е прекалената усложненост на НК, в резултат на многобройни, частични изменения в Особената част без обща концепция.

            В НК подробно са посочени възможностите за преминаване от наказателна към административна отговорност (чл. 78а НК) към налагане на възпитателни мерки спрямо непълнолетни извършители (чл. 78 във вр. с чл. 61 НК), а член 424 НК директно препраща към прилагане на ЗАНН.

            Изискванията на европейското законодателство налагат да бъдат усъвършенствани разпоредбите за пробация, да се намалят сроковете за наказателно правна давност, да се декриминализират в Специалната част на НК деянията с отпаднала обществена опасност. Значително може да се опрости процедурата за санкциониране на по-леките престъпления и не във всички случаи да е необходимо досъдебно производство, както и две или три съдебни инстанции.

            Неприемливо е въвеждането на родовото понятие „престъпно посегателство”, което да обхваща престъпленията и простъпките. Щом посегателството е престъпно, то носи обективните и субективни признаци на престъплението. Простъпката може да бъде регламентирана с административноправни, гражданскоправни, но не и с наказателни норми. Простъпки може да има дори и в областта на семейния или обществения морал, на естетиката, на религията, на политиката, без обаче да подлежат на уредба с правни средства.

            Ако се възприеме понятието „престъпно посегателство”, то цялото законодателство и всички подзаконови нормативни актове, в които фигурира думата престъпление трябва да претърпят изменения. Трудно ще се тълкува дали позоваването в отделен нормативен акт се отнася само за престъпленията или и за простъпките.

            Важен въпрос е кой орган трябва да преценява висока или ниска степен на обществена опасност като критерий за отграничаване на леките от тежките престъпления. Дори в рамките на формалния белег - размер на предвиденото в закона наказание, е необходимо такава преценка. Не трябва да бъде подценявана ролята на прокурора като решаващ орган в досъдебното производство. Преценката не може да се предостави само на административните служби или на разследващите полицаи.

            Ако се приеме двупартидното деление за престъпленията и за простъпките ще трябва по отделно да бъдат уредени основни институции в наказателното право като приготовление, опит, множество престъпления, вина, съучастие, рецидив. Не е сигурно, че с подобна трансформация няма да се нарушат основни, утвърдени принципи и институции в наказателноправната теория.

 

            ІІ. По Особената част -

По отношение на предложената структура на Особената част  на проекта за НК отчита значението на различните ценности, и правилно на първо място са поставени престъпленията против личността и нейните основни права и свободи.

            Най-тежко се наказват посегателствата срещу живота, както и измяната и предателството на Отечеството, и тази градация на ценностите трябва да бъде отчетена при структурирането на особената част на Наказателния кодекс. По тази причина редно е престъпленията против Републиката да следват непосредствено тези против личността.

            В съставите на глави и раздели има съответствие с предмета на наказателно-правна защита, но ще се явят затруднения при квалифицирането на определени деяния – напр. чл. 316 е единственият състав на данъчно престъпление. В този раздел липсва състав за неправомерно получаване  на данъчен кредит- сега чл. 256 НК. Създаден е общ текст – чл. 327 в раздел V на същата глава – престъпления против бюджетната система. Разкъсана е логическата връзка между деянията, когато е налице реална съвкупност между укриване на данъчни задължения и реално получаване на суми под формата на данъчен кредит, каквито случаи са често срещани в съдебната практика.

  Поради идентичност между чл. 236, ал. 2и чл. 327 от проекта се създава допълнителна неяснота относно квалифицирането на деянието в случай на неправомерно получаване на данъчен кредит чрез използване на документи с невярно съдържание. В чл. 235, в раздел ІІІ „Измама и изнудване“ на глава 19 – престъпления против собствеността.  Изпълнителното деяние по първата алинея е идентично с това по сегашния чл. 212 НК, а в чл. 236, ал. 2 е предвиден тежконаказуем състав, когато предмет на неправомерното получаване са публични средства.

Предложеният проект формулира множество общи и специални състави - например общото длъжностно престъпление и нарушения на длъжностни лица в различни сфери, които са криминализирани в отделни състави, но съставът на общото длъжностно престъпление е бланкетен, и конкретното му съдържание се определя от вида на извършеното нарушение, поради което създаването на специални текстове за длъжностни лица в определени области  води до излишно усложняване на материята.

            Проектът за Особена част на НК е насочен към по-резултатно противодействие срещу увеличаващия се по обем, тежест и твърде усложнена престъпност в страната, както и към разширяване кръга на престъпните деяния, като за най-тежките са предвидени високи по размер наказания. Допуснато е увлечение за криминализиране на дейности, които би трябвало да се регулират с други правни или с различни социални норми. За поредица нарушения в областта на стопанския обмен има правна защита в рамките на ЗАНН, ЗМВР, ЗДП, ЗДФИ, а също на ТЗ, на ЗЗД, на ЗГ, на ЗЛОД на банковото и финансово законодателство.

  Неясно каква е мотивацията за създаването на чл.153 – разкриване на чужда тайна, опасна за доброто име на някого. Възмездяването на причинени по такъв начин вреди успешно може да бъде осъществено в гражданско производство при сходна процедура за доказване, тъй като деянието по чл.153 е от частен характер. Отделно има текст – чл. 258  за издаване на стопанска тайна, което поведение също има белезите на деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД.

Производството на недоброкачествени стоки – чл. 260 би могло да остане като състав на престъпление само в случаите на големи количества или ако са предназначени за използване при дейност, източник на повишена опасност.

Неправомерни сделки по чл. 263, т.1, чл. 264, чл. 268 трябва да има само в немаловажни случаи. Предвидената санкция глоба в други текстове може да бъде наложена по административен ред без продължителна и трудоемка съдебна процедура (напр. маловажните случаи по чл. 254, ал. 4 и чл. 259, ал. 4 от проекта за нов НК).

            В проекта има текстове за престъпления в стопанската област, които влизат в противоречие със съвременното Общностно европейско право – като напр. чл. 259 от Проекта, свързан със свободно договаряне между работодател и чуждестранен работник.

Неправилно и в противоречие с конституционния принцип за равенство между различните видове собственост е предвидена наказателно-правна защита при безстопанственост и съзнателно сключване на неизгодна сделка, само ако увреденото имущество е поне 50% държавна или общинска собственост. Така идентични посегателства срещу кооперации и дружества, основани с частен капитал остават безнаказани.

Понятието „облага“ в текстовете за подкуп и търговия с влияние има легална дефиниция в т.20 от ДР – благоприятно изменение с имуществен или неимуществен характер в правната сфера на лице. В същите актове са регламентирани и случаите, в които неследващата се облага е предвидена за трето лице. В проекта е предвидена съставомерност на деянието в такива случаи при „пасивния  подкуп“ – чл. 366. Този текст обаче не се отнася за хипотезата на активен подкуп, поради което чл. 367 трябва да бъде допълнен, или да се създаде самостоятелен състав.

            Също така в Проекта намира израз и идеята за повишаване активността и отговорността на контролните органи с чл. 475, ал. 1 и 2 в областта на екологията, но също толкова важно е и съблюдаването на законните норми в областта на финансите, строителството, транспорта, здравеопазването, образованието, социалната дейност и др., т.е. това изискване следва да бъде универсализирано и по отношение на други контролни органи.

            По отношение на „пътните пирати” за системно и грубо нарушаване на правилата за движение, независимо дали са нанесени вреди са необходими наказания по чл. 436 от проекта, защото именно настъпилите вредни последици са „квалифициран резултат” към една основна норма.

            Също така предлагаме правилото да се вземат под внимание предшестващи административни санкции да се разпрострат и спрямо други деяния, които поединично биват оценявани като маловажни ( напр. чл. 454, ал. 1 от Проекта).

            Прави впечатление наличието на несъответствия между размера на санкциите. Например за блудство, макар и в леки случаи по чл. 156, ал. 1 е предвидено наказание от една до шест години лишаване от свобода, т.е. приема се, че престъплението е тежко, а за причиняване на смърт поради незнание или немарливо изпълнение на опасна професия, наказанието по чл. 116, ал. 1 е до пет години и може да бъде заменено с административна санкция. Също така причиняването на смърт поради обикновена непредпазливост по чл. 114, ал. 1 – до три години лишаване от свобода, ал. 2 (при смърт на повече от едно лице) – до пет години, а от друга страна, за ползване на интелектуална собственост квалифицираните случаи по чл. 195, ал. 4 се наказват по т. 1 от една до шест години и по т. 2 от три до десет години лишаване от свобода.

  Занижени са наказанията за такива „традиционни“ престъпления като кражбата, грабежа и измамата.

Определянето на наказанието за пране на пари до пет години лишаване от свобода не позволява квалифицирането му като „тежко“.

В проекта липсват някои съществуващи тежконаказуеми състави на престъпления, като този по чл.116 ал.2 от НК, кражба на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия или боеприпаси, и други.

            Някои норми са с неясна формулировка или с двусмислено съдържание. Например заглавието на чл. 119 „Участие в самоубийство” е contradicio in adjecto. Не може трето лице да участва пряко в самоубийството. Заглавието би трябвало да бъде „Склоняване или подпомагане към самоубийство”.

            Заглавието на чл. 267 „Непозволено присъединяване” е твърде абстрактно и не разкрива противоправната същност на деянието, както и заглавието на чл. 269 „Дейности с дървесина”, което би трябвало да е „Противозаконни дейности с дървесина”. По- правилно би било чл.133 да се озаглави „транспортна“, а не „превозна“ злополука.

Същото е положението със заглавието „Престъпно сдружение” по т. 13 от Допълнителната разпоредба, като по-сполучливо би било да е „Престъпна групировка”. Изоставено е досега използваното понятие „организирана престъпна група“, което се използва и в ратифицираната от Република България Конвенция на ООН срещу трансграничната организирана престъпност, в сила от 2003 г. Съгласно Конвенцията организираната престъпна група е структуриране на три и повече лица за определен период от време, за извършване на едно или повече тежки престъпления с цел финансова или материална облага. В същото време в чл. 409 от проекта се криминализира създаването, ръководенето и участието в престъпно сдружение, като се посочват и други цели – извършване на убийства, общоопасни престъпления, свързани с опазване на околната среда и други. По принцип сдружаването е позитивна дейност, уредена в ЗЮЛНСЦ. В проекта за Особена част е предвидена и специална защита на тези сдружения. Неуместно е в един и същ нормативен акт да се влага различно значение на понятията чрез добавяне на прилагателни към тях.

В някои текстове е допуснато да се използва понятието „вреда“, а в други- „щета“, които са близки по значение, но по- прецизно и съответно на чл. 37 от Закона за нормативните актове е да се употреби само първата дума, която по правило се съдържа в лексиката на българския законодател и е с утвърдено правно значение.

Чл. 114, 116 и 117 регламентират „умъртвяване по непредпазливост“.  Умъртвяването е синоним на убийство, което е умишлено причиняване на смърт, поради което е по- добре да остане сега употребеният израз „причиняване на смърт (телесна повреда) по непредпазливост.          

По отношение на  някои основни понятия трябва да се отчете разширяването на обхвата на понятието „длъжностно лице“ в т.1 от Допълнителните разпоредби. Възприетото решение преодолява сега съществуващото затруднение да се квалифицират като престъпление неправомерни действия на някои лица, натоварени с изпълнение на публични функции,  като нотариуси и частни съдебни изпълнители.

В проекта няма легална дефиниция за „дете“, а в различни текстове  думата е употребена за различни възрастови граници - в чл. 200 се криминализира съжителство с дете, ненавършило 16 години, в чл. 205, 206 и 207 възрастта е под 14 години, а в чл.201 обект на защита е „малко дете“. По-добре е да се използва утвърдената терминология – „малолетен“ и  „непълнолетен“, в противен случай е необходимо да се поясни в допълнителните разпоредби какво разбиране влага законодателят в понятието.

В чл. 255, ал. 1 се използва понятието „общественоопасно деяние“ като алтернатива на престъпление, и така се повтаря сега съществуващата неяснота относно вложеното в това понятие съдържание. Неясно е съдържанието на понятието „служител по горите“, използвано в чл. 269 ал. 4 т. 2 от проекта, както и това на „водни организми“ и на „вътрешни водни пътища“,  употребено в чл. 273.

Съюзът на юристите в България изразява готовност при необходимост да изпраща експерти по наказателно право за участие за обсъждане на проектозакона. Надяваме се, че изразеното становище ще допринесе за изготвяне на съвременен и качествен НК.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------

СТАНОВИЩЕ
НА СЪЮЗА НА ЮРИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
ПО ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ
НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

м. март 2012 г.

Във връзка с предстоящото изготвяне на ЗИД на ЗСВ Съюзът на юристите в България прави следните предложения:

По т. 1 предлагаме кандидатите за членове на ВСС от квотата на съдебната власт да се издигат на събранията по чл. 22, ал. 1 от ЗСВ. Тази промяна е най-демократична при издигането на кандидатури, защото дава възможност всеки магистрат да прави предложения, които ще се обсъдят и гласуват на събранието. Много важно е, че тази промяна ще направи ненужно провеждането на едно делегатско събрание на съдиите и прокурорите.

Проект на текст: В чл. 19, ал. 3, второто предложение, думите чл. 23, ал. 1-3” се заменят с чл. 22, ал. 1”.

По т. 2 не подкрепяме идея за промяна в представителността на делегатските събрания.

По т. 3 възможни стимули са завишена заплата или повишаване в длъжност в края на мандата. По реалистично е в края на мандата при добра оценка за работата, съответният магистрат да може бъде повишен (възстановен) на по-горна длъжност.

Проект за текст: В член 28 се създава нова ал. 2 След изтичане на мандата при добра оценка за работата, изборният член на ВСС може да бъде възстановен на по-горна длъжност от заеманата преди избора.

По т. 4 изборът може да бъде ограничен. За по-добра регионална представителност кандидатите за изборни членове на ВСС да се предлагат и избират на събранията по чл. 22, ал. 1, но не повече от 1 кандидат на 10 делегати.

Проект за текст: В чл. 19, ал. 3 са създава ново изречение със следния текст: Предложенията се гласуват по реда за избор на делагати, но не повече от 1 кандидат на 10 делегати.

По т. 5 гласуването следва да бъде тайно.

По т. 6 както посочихме по-горе предложенията за изборни членове се правят на събранията за избор на делегати и се мотивират устно от предложителя, което се отразява в протокола на събранието същият като част от изборните книжа се представя на делегатското събрание.

 

----------------------------------------------------------------------------------------------------

СТАНОВИЩЕ
НА СЪЮЗА НА ЮРИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
ПО ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И
ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МВР

м. февруари 2012 г.

            СЮБ изразява становище по Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за МВР.

Становището не обхваща всички текстове на проекта, като си позволяваме да направим предложения, които надяваме се ще подобрят качеството на проекто-закона.

1. По отношение на първия акцент от мотивите към проектозакона Съюзът на юристите в България счита, че оценките за дейността на МВР обосновават необходимостта да се извърши структурна реформа с цел увеличаване ефективността на органите на МВР и гарантиране на законосъобразност в тяхната работа. Като обща бележка би трябвало да се засили превантивната дейност на полицията и останалите служби на МВР.

2. По отношение на института „абсолютна необходимост”.

 Основният нормативен акт, който регламентира института на неизбежната отбрана и крайната необходимост е Наказателният кодекс. Употребата на сила от полицейските органи, регламентирана в чл.72 - 74 от ЗМВР, се позволява от законодателя в рамките на неизбежната отбрана и крайната необходимост, параметрите на които са определени ясно в чл.12 до чл.13 от НК. Сегашната редакция на съответните текстове в ЗМВР кореспондира с тази от кодекса, и изразената в мотивите към законопроекта теза, че се въвежда института на абсолютната необходимост е неясна и заблуждаваща. Създава се впечатлението, че за пръв път се въвеждат някакви по-строги ограничения при използването на полицейска сила, за да се отговори на критиките на европейските наблюдатели.

 

Може би е по-добре да не се заличават думите „по възможност“ в чл.74 ал.2 от ЗМВР. Обратното означава, че служителят трябва да направи и невъзможното, за да запази живота на преследваното лице. Регламентацията на подобни хипотези е в чл.12а от НК.

Подчертаването на момента, в който трябва да се преустанови употребата на оръжие – чл.74 ал.5 не е излишно с оглед предотвратяване на неоправдани насилствени действия от страна на полицейските органи.

Приемаме като необходима регламентацията на разпорежданията по предложената нова ал.5 на чл.55 .

2. По отношение на редакцията на някои нови текстове

По същество няма разлика между сегашната формулировка в чл.72 ал.1 – „ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин“ и предложената „когато това е абсолютно необходимо“. Аналогичен е случаят по досегашната ал.4 на чл.73 - изразът „целта на приложената мярка“ има еднакво смислово значение с предложеното изменение „на законната му цел“. Действащата редакция е по-близка до използваната в чл.12а НК терминология: „ако няма друг начин….“

До неяснота ще доведе приложението на новата ал.7 в чл.73 и ал.6 в чл.74 – кое деяние трябва да се определи като „ненасилствено“.

3. По отношение контрола на конкретната употреба на сила и/или помощни средства препоръчваме да бъде регламентиран по-детайлно с методически указания на министъра на вътрешните работи и главния прокурор. Тези указания трябва да отразяват съдебната практика при тълкуване и прилагане на институтите на „неизбежна отбрана” чл. 12а и чл. 12б НК и „крайна необходимост” чл. 13 НК. На тази основа следва да се предвидят норми за организацията, планирането и реализирането на полицейските операции, изключенията, в които се налага приложението на сила и/или помощни средства и евентуални доклади от полицейските служители какво е наложило да се прилагат сила и помощни средства, за колко време са били прилагани и т.н. Може да се предвиди и контролен механизъм, напр. за служебна проверка във всеки случай на ползване на оръжие и/или помощни средства. Законова делегация за подобен акт може да бъде включена в Преходните и заключителни разпоредби на Закона и да съдържа подходящ срок за изпълнение.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

СТАНОВИЩЕ
НА СЪЮЗА НА ЮРИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
ПО ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ

Благодарим Ви, че сте потърсили мнението на неправителствените организации относно експресното изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Вие сте втория министър, след министъра на правосъдието – г-жа Миглена Тачева, който очевидно разбира значението, ролята и възможностите на неправителствените организации в една демократична държава. Разбира се краткият срок, който ни предоставяте не дава възможност за сериозен критичен анализ по прилагането на Закона за обществените поръчки, респ. за необходимостта от промени, но ще положим усилия за принципни предложения, които надяваме се ще Ви бъдат полезни.
І. На първо място е особено важно в Закона за обществените поръчки да се извършат промени на текстове, които противоречат на Конституцията на Република България. Основният ни закон регламентира само съдилищата да осъществяват контрол за законност на административните актове. Конституцията не допуска съществуването на особени юрисдикции в областта на правораздаването. Възлагането на правосъдни функции на несъдебни органи, каквато се явява дейността на Комисията за защита на конкуренцията по Закона за обществените поръчки, е пряко нарушение на Основния ни закон.
Предлагаме, в съответствие с Конституцията, дейността по контрола върху актовете издавани по реда на Закона за обществените поръчки да се осъществява от административните съдилища в страната. Същественият, нерешен и досега, проблем с бързината на правораздаването може да се реши с въвеждане на едноинстанционен съдебен контрол, което не е противоконституционно, или с фиксиране на срокове за постановяване на решение от съответния съд (както в избирателните закони).
ІІ. Конкретни предложения:

  1. По чл. 7, т. 1 от Закона за обществените поръчки да се разшири кръга на възложителите – институции, създадени с нормативен акт по отношение на техните организационно и/или териториално обособени структури, които се разпореждат с бюджетни средства.
  2. По чл. 9 от Закона за обществените поръчки при определяне на кръга на потенциалните кандидати и участници да се включат и клоновете на чуждестранните юридически лица с възможност за участие с цел облекчаване на процедурата и в съгласие с принципите на ефективност, ефикасност и икономичност.
  3. Да се унифицират образците, в които се попълва една и съща информация за АОП и ЕС.
  4. Изрично да се уреди прилагането на чл. 70 от Закона за обществените поръчки, когато са допуснати само две оферти и ценовото предложение в едната е с повече от 30% по ниско.
  5. С цел публичност и прозрачност на процедурата да се възстанови законовата регламентация ценовите оферти да се отварят и обявяват пред участниците в нея.

Използваме случая да ви уведомим, че Съюзът на юристите в България кандидатства пред Министерството на държавната администрация и административната реформа по Оперативна програма „Административен капацитет” на тема „Повишаване капацитета на правните неправителствените организации за оценка на ефективността на законодателството и участие в нормотворческия процес”. Сами разбирате, необходимостта от разработване на методика за изследване ефективността на законодателството.
Надяваме се предложението ни да бъде оценено според неговата важност и актуалност и министерството да не даде отново приоритет на маловажни теми.

__________________________________________________________________________________

СТАНОВИЩЕ
НА СЪЮЗА НА ЮРИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
ПО ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА
КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Благодарим за предоставената ни възможност да вземем отношение по Проекта на Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (ЗИДКРБ). Проектът е обсъден на разширено заседание на Изпълнителното бюро на Съюза на юристите в България. Становището ни, разбираемо, не обхваща всички текстове на проекта, като си позволяваме да предложим и промени, които не са включени в него.
1.По параграф 5 от ЗИДКРБ
Основният проблем по чл. 84 т. 16 от проекта ще бъде употребеният израз “ПРИЕМА”. Считаме, че добро разрешение би било думата да се замени с “ВЗИМА ОТНОШЕНИЕ” или “СТАНОВИЩЕ”. Намираме, че публичността и прозрачността, както и евентуалния косвен контрол върху дейността на съдебната власт, каквато се цели с въвеждането на т. 16 от чл. 84 може да се постигне с предлаганата от нас промяна. Иначе (в противен случай) не би било ясно до какви правни последици може да доведе неприемането на докладите, респективно би излязло вън от рамките на конституционно допустимия баланс между законодателната и съдебната власт.
На второ място докладите на двамата председатели на върховните съдилища и главния прокурор не бива да включват обяснения или отчет за ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА. То може да бъде предмет само на инстанционния съдебен контрол. Парламентът не може да контролира съдилищата относно прилагането на закона. Осигуряването на еднакво прилагане на законите е в правомощията на върховните съдилища.
По отношение чл. 84 т. 17 имаме същите възражения - относно думата “ПРИЕМА”, защото текстът засяга и Висшия съдебен съвет (ВСС), като държавен орган частично избиран от Народното събрание (НС).
2. По параграф 6 от ЗИДКРБ
По чл. 130 ал. 6 т. 1 се получава дублиране на текста с този на чл. 129 ал. 1. Необходимо е да се направи уточнение в тази насока.
Новата т. 3 на чл. 130 ал.6 относно съставянето на проект за бюджета на съдебната власт, изисква да отпадане правомощието на министъра на правосъдието в тази насока - чл. 130а т.1.
В този текст трябва да се формулира и правомощие на ВСС за приемане на отчет за изпълнение на бюджета на съдебната власт.
По чл. 130 ал. 7 правим възражение, подобно на това по параграф 5 относно чл. 84 т. 16 .Съдържанието на докладите на председателите на върховните съдилища и главния прокурор не може да обхваща каквото и да е отчитане относно прилагането на закона.
По чл. 130 ал. 8 т. 4 е необходимо да се предвиди аналогично прекратяване на мандата на член на ВСС-адвокат, при дисциплинарно заличаване от Адвокатската колегия, както и/или университетски преподавател или научен сътрудник, в случай на дисциплинарни мерки срещу тях.
3. Параграф 8 от ЗИДКРБ
С отмяната на ал. 2, 3 и 4 на чл. 132 по принцип не се отменя функционалния имунитет на магистратите, но фактически се обезмисля. Съществено се променят условията, при които ще се осъществява наказателното преследване при извършени от тях деяния, които съставляват умишлени престъпления от общ характер, при което този имунитет отпада. При действието на сегашните алинеи 2 и 3, в тези случаи, повдигането на обвинение и задържане става след разрешение на ВСС. Това изискване, което поставя магистратите в по-голяма степен в защитено положение в сравнение с останалите граждани, е оправдано от гледна точка на тяхната независимост. Опазването им от някои произволни действия, в крайна сметка, е полезно и необходимо от гледна точка на сигурността в обществото.
Практиката показва,че изискванията на алинеи 2 и 3 не са били пречка за осъществяването на наказателно преследване на магистрати.
4. Параграф 9 от ЗИДКРБ
С чл. 132 а се създава нов орган - Инспекторат, който е към ВСС, което би трябвало да означава, че има структурна и функционална връзка с него.
Що се отнася до структурната връзка ние смятаме, че ВСС трябва да участва най-малкото в съставянето на този инспекторат, следствие на функцията, която ще изпълнява. Трябва също да се има предвид, че основните критики и съмнения относно независимостта и безпристрастието на ВСС идват от това, че половината от състава му се избира от Народното събрание, което предопределя и политически подход в този избор. Ако новосъздаденият орган изцяло се съставя само от НС, това би довело до същите съмнения.
Предлагаме да се потърси механизъм, който да гарантира, че съставът на инспектората няма да бъде продукт на политическо надмощие в Народното събрание, а ще доминира професионалното начало. Инспекторите трябва да бъдат подготвени специалисти с практика в съда, прокуратурата и следствието, поради което подборът им трябва да се извършва от ВСС (още повече, че инспекторатът е “към Висшият съдебен съвет”). ВСС трябва да предлага на НС както кандидатите за главен инспектор, така и членове на инспектората.
Необходимо е да се предвиди изрично ВСС да възлага на инспектората извършване на съответни проверки, още повече, че ВСС ще изпълнява част от своите функции, в резултат на установеното от инспектората. За резултатите от всяка една проверка инспекторатът трябва да уведомява (да докладва) на ВСС, за да може той да реагира веднага. Годишният доклад, предвиден в ал. 8 ще бъде представен по-късно и няма да е достатъчно ефективен.
Правим следните нови предложения, колкото е възможно в сроковете по чл. 154 ал. 2, да бъдат включени в четвъртата поправка:
1. Необходимо е възстановяването на законодателната инициатива на президента. Такова правомощие президентът имаше съгласно старата Конституция на НРБ от 1971 г., променена през 1990 г. Тогава председателят-президент се избираше от Народното събрание, а не чрез пряк избор, както е сега. Необходимо е той да има по-голямо (и най-главното-активно) участие в законодателния процес.
2. Също така законодателна инициатива трябва да се предвиди и на съдебната власт, в лицето на Висшия съдебен съвет.
3. За изключване на възможността от политическо решение при избора на парламентарната квота, членовете на ВСС да се избират с квалифицирано мнозинство.